Да лежа в леглото на Джулиан, в тишината на нощта, с него до мен, е… възбуждащо.
Сърцето ми бие толкова бързо, а мисълта, че той може да го чуе, ме кара да се стеснявам още повече. Все още съм с гръб към него, слушайки звука на дишането ми и неговото – тежко и ритмично.
— Джулиан? — повиквам го тихо, без да помръдвам и мускул.
— Ммм? — измърморва той, а аз стискам плътно устни, усещайки как сърцет
















