През целия път до апартамента ни Джулиан шофираше мълчаливо. От движението на колата ми се гадеше все повече, но се борех да овладея това неразположение. Докато минавахме през фоайето и се качвахме в асансьора, Джулиан не ми обели нито дума. А когато стъпваме в малкото антре на нашия етаж, аз замръзвам на място, несигурна какво да правя по-нататък. Джулиан отива до вратата си, без да обръща вниман