Джулиан ме държи, ръцете му са стиснали здраво задника ми, и се изправя, все още в мен. Стискам силно устни, за да не издам звук, докато той ме води към банята, толкова спокоен, че нервите ми настръхват. Вече чувам стъпките на баща ми да се приближават към стаята ми, когато Джулиан ме пуска в банята и затваря вратата само с една ръка. – Ангел? – Гласът на баща ми звучи близо, опасно близо. Щрак –