Ад. Да се бориш с махмурлука наистина е чист ад. Отварям очи с усилие, посрещната от ослепителна светлина. Изстенвам и се обръщам настрани, заравяйки глава, за да спра болката... Но внезапно ме връхлита прозрение и аз рязко отварям клепачи, скачам и сядам в леглото, ЗАЩОТО ТОВА НЕ Е МОЯТА СТАЯ! О, не. Прокарвам ръка по белите чаршафи и измърморвам отново, тръшвайки се обратно върху матрака... По дяволите. Със силно затворени очи превъртам сцените от снощи. Купуване на продукти за пай. Отиване до къщата на Ерик. Намирам Ерик и Лора... Голи. Давя мъката в алкохол. Срещам Джулиан Адамс. Аргх! Най-накрая разбирам защо съм се озовала в стаята на Джулиан... Но от всички хора, които можех да срещна, трябваше ли да е точно той? Ставам от леглото и хвърлям поглед към огледалото, забелязвайки, че не само очите ми са оцапани с черен грим, а косата ми е пълна бъркотия и имам вид на човек с невероятен махмурлук, но и нося бяла риза, много по-голяма от тялото ми, която стига до средата на бедрата ми. — Чудесно, Анджели... — измърморвам накрая, пренебрегвайки напълно хаоса, който представлява външният ми вид, и излизам от стаята, за да намеря, кой знае, някое силно кафе... А и кой знае, може би Джулиан вече е тръгнал за фирмата и няма да ми се налага да се справям с това огромно унижение... Да, твърде рано го казах. Спирам и замръзвам на място, защото Джулиан е там, облегнат на кухненския плот, с чаша кафе в ръка и разголени коремни мускули... много разголени. Когато зелените му очи се спират върху мен, той отпива от кафето си, което кара адамовата му ябълка да помръдне. Сваля чашата и повдига леко ъгълчето на устните си: — Добро утро, Ейнджъл. Насилвам се да се усмихна и се приближавам към него, пресягайки се през плота, за да взема каната с кафе и една чаша. Но заради това невинно движение ризата ми се повдига опасно, разкривайки част от дупето ми. И мога да се закълна, че виждам как Джулиан се заглежда в начина, по който се протягам, почти долепила корем до плота... Улавям погледа му да се плъзга надолу по хълбоците към бедрата ми... Но той бързо отмества очи и се изкашля, отпивайки голяма глътка от горчивото кафе. Погледът му ме кара да се чувствам странно, дори и да не е имал това предвид. Когато най-накрая се добирам до каната и започвам да си сипвам, масажирам слепоочието си, докато необходимата доза кофеин се пълни в чашата. Дори се опитвам да се наведа отново, за да върна каната на мястото ѝ, но Джулиан я взема от ръцете ми и с изключителна лекота я поставя обратно. Мигам изненадано и казвам с искрено възхищение: — Какви чудесни ръце! Джулиан се усмихва саркастично: — Работя здраво, за да са такива. — О, виждам ефекта... — стискам мускула му, отбелязвайки колко е твърд, и се усмихвам дяволито. — Наистина ли си качил килограми? — Ха, значи помниш тази тежка обида? — Джулиан повдига вежда. — Хей, не бъди такъв, това е комплимент! — Плъзвам ръка към коремните му мускули, леко драсвайки с нокът по очертаните плочки. — Продължавай в същия дух, подкрепям те. Джулиан отново се изкашля, вероятно усещайки тръпки от ноктите ми. После добавя с закачлив глас: — Харесваш тялото ми, а? — Приятно е за окото, разбира се, че го харесвам. — На устните ми се появява палаво усмивка и аз свивам рамене, доближавайки чашата до устата си. — Мога да разбера защо имаш такъв успех сред жените. Той почесва тила си, а аз не обръщам голямо внимание на раздразненото му изражение, докато се обръщам и тръгвам към дивана... Само чувам как си поема дълбоко въздух. — Между другото, ти ли ме преоблече? — питам, хвърляйки се на дивана и отпивайки от кафето. — Ризата ти ми стои страхотно. Дали да не пробвам този стил? — Много смешно. Повърна върху дрехите си и нямаше да те пусна близо до леглото ми цялата в повърнато. — Той прави гримаса, вероятно защото му се е наложило бързо да събере дрехите ми и да ги хвърли в пералнята. — Няма защо, между другото. — Защо да ти благодаря? — поглеждам назад през рамо, над облегалката на дивана. — Обадиха се на контакта ти за спешни случаи, защото предпочитаха да не оставят пияно момиче само. Твоят контакт е фирмата, но баща ти не е тук... Забрави ли, че е в командировка? Наложи се аз да отида вместо него... — Той ме посочва с пръст. — И за това трябва да ми благодариш. — Работил си толкова късно? Мислех, че нощите ти са запазени за жени. Джулиан се усмихва саркастично и оставя празната чаша на плота: — Мислиш ли, че щях да дойда за теб, ако бях с жена? — Така мисля, да. — Отпивам глътка кафе, наслаждавайки се на силния вкус, идеално лекарство за този проклет махмурлук... Тогава трепвам, забелязвайки, че Джулиан внезапно е твърде близо, с ръце на дивана, около раменете ми, шепнещ до ухото ми: — Какво самонадеяно момиче... Тръпка преминава по гръбнака ми, настръхвайки кожата ми. — Върви да се оправяш. Трябва да ходим на работа — казва той с пресипнал глас. — И не, няма да ти дам почивен ден, защото си с махмурлук. Измърморвам недоволно и изпивам цялото си кафе на една глътка, ставайки бързо, за да се измъкна от близостта му... Какво е това чувство... тази малка тръпка в стомаха? Присъствието му я кара да става все по-силна. — Тръгвам! — казвам и напускам апартамента бързо, защото оставането вътре наистина е опасно за сърцето ми. В празния коридор най-накрая напълвам дробовете си до краен предел, издишвайки в следващия миг. И с малки крачки скоро се озовавам пред вратата на собствения си апартамент... Защото, разбира се, не стига, че Джулиан е най-добрият приятел на баща ми и мой шеф — той е и наш съсед. Щом най-накрая влизам у дома, осъзнавам, че телефонът не е у мен. Растящо чувство на отчаяние обзема гърдите ми... Но когато погледът ми попада на дивана, виждам чантата си, захвърлена там — това е чантата, която носех снощи, сигурна съм. Вървя неуверено към дивана и взимам телефона, който наистина е вътре. Главата ме боли и спомените нахлуват обратно... Спомням си, че Джулиан се опита да ме остави у дома, но когато отвори апартамента и ме вкара вътре, аз се вкопчих в него и го помолих да ме заведе у тях... Боже. Бузите ми пламват и знам, че съм се зачервила. Сложих ръце върху ризата му и усетих топлината му, а сега си спомням как ме държеше за кръста. Хватката му беше толкова твърда, силна... Само при мисълта за това тръпка пробягва през тялото ми. Ха, наистина не трябва да реагирам така на най-добрия приятел на баща ми, но... Той е толкова секси... Внезапно идват още спомени. Спомням се как се наведох към врата му, за да вдишам аромата на мъжкия му парфюм и... О, не... Облизах врата на Джулиан! Стон се изтръгва от гърлото ми и затварям очи силно, хващайки се за главата — АНДЖЕЛИ, КАКВО СИ НАПРАВИЛА? Бързо отивам в банята и се заключвам, облягайки се на вратата. Толкова ме е срам в момента. Поемам дълбоко въздух, опитвайки се да забравя това бедствие... Но после поглеждам жалкото си отражение в огледалото и чудесно, приличам на пълна развалина. По-добре да си взема душ. Докато бавно разкопчавам ризата му, още спомени от пияната ми версия се връщат... И когато я разтварям напълно, не мога да не задържа дъх. От отражението виждам, че планът ми наистина е бил да зарадвам Ерик, тъй като съм избрала най-доброто си секси бельо. Дантеленият бял сутиен е толкова тънък и прозрачен, че зърната прозират през него, а бикините също разкриват голяма част от таза ми, скривайки само най-съкровеното като подарък, който чака да бъде разопакован. Потискам кикот, представяйки си реакцията на Джулиан, ако ме видеше в това... По някакъв начин тази идея ме възбужда, донасяйки гъделичкане в стомаха и овлажнявайки ме леко. „О, не, това е опасно...“ — помислям си аз, притискайки бедра едно към друго, връхлетяна от диви фантазии.