Когато се връщам в ресторанта, той е почти празен, макар че няколко маси са заети от хора, които не се интересуват от присъствието ми, нито от подпухналите ми и насълзени очи. Това определено е облекчение, защото точно това искам – да изчезна. Но тъгата ми не убягва от погледа на Тайлър, който веднага се отдръпва от плота и тръгва към мен. Подсмърчам, подсушавайки миглите си с ръце, и влизам с къс