Очите ми леко се разширяват... — Какво искаш да кажеш? Джулиан ми отправя сдържана, самоуверена усмивка. — Знаеш какво имам предвид. Лицето ми пламва още повече и аз извъртам поглед, опитвайки се да се отдръпна, но ръката на Джулиан продължава да го държи нежно. Ниският му, дрезгав смях в отговор на реакцията ми праща тръпки по гръбнака ми и отново привлича очите ми. — Очарователна си, знаеш ли. —