Когато Джулиан ме въвежда в кабинета си и затваря вратата след мен, вече усещам как сърцето ми бие лудо в гърдите. Очаквам да дръпне завесите, но вместо това той просто отива до бюрото и сяда. Гледа ме толкова напрегнато, че въздухът в дробовете ми секва. — Защо не седнеш? — пита той със сериозен тон, който кара пеперуди да запърхат в стомаха ми. Преглъщам тежко и се подчинявам, приближавайки се п