— Здравей, татко — казвам аз, излизайки от стаята, с прилепен до ухото телефон. — Можеш ли да изчакаш секунда, в кухнята съм…
— Случило ли се е нещо? — пита той разтревожено. Невероятно е как разпознава тембъра на гласа ми, как може да разчете емоциите ми само по начина, по който произнасям думите. Сърцето ми се изпълва с топлина от мисълта, че съм обичана по този начин.
— Просто искам да поговори
















