От момента, в който зърнах онова съобщение, всичко около мен сякаш се задвижи на забавен каданс. Джулиан излезе от душа, донесе ни закуска… После се върнахме в апартамента. Всеки се прибра при себе си. Не ми достигна смелост да спомена нищо, а и Джулиан не изглеждаше обезпокоен от съобщението на екрана… Изглеждаше толкова естествено, толкова маловажно. И може би е така… Но защо тогава се чувствам