В момента, в който Джулиан затваря вратата на апартамента си, аз си поемам дълбоко дъх и бавно се обръщам към него, а сърцето ми бие лудо и отчаяно в гърдите. Внезапно се почувствах нервна, а в корема ми пърхат пеперуди. Джулиан бавно върви към мен, тялото му е обвито в сенки, смекчени единствено от светлините на Ню Йорк, нахлуващи през прозореца. Нощите тук винаги са дълги, но съдейки по изражени