Щом думата „наказание“ се изплъзне от устните на Джулиан, по гърба ми винаги пробягва тръпка… особено когато ме гледа така втренчено и държи лицето ми, а върховете на пръстите му прокарва през косата на тила ми. „Защо не свалиш тези дрехи, преди да ги разкъсам всичките?“, казва дрезгаво Джулиан и с палец гали бузата ми. Аз кимам и посягам към презрамките на роклята, които лесно се плъзгат по рамен