ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЛЮСИЕН – Приличаш на парцал. Какво ти е станало? – каза Скайлър, затваряйки вратата на стаята си зад гърба си. – А ти как мислиш? – изръмжах ѝ аз, свличайки се изтощено на един от столовете ѝ. – Ставай! – изкрещя тя. Внезапният ѝ силен глас ме стресна и ме накара да скоча като войник, изпълняващ команда. Изхвръкнах от стола на мига и я изгледах свирепо. – Не искам да ми цапаш столо