Мъжете носеха уханието на алфа глутницата, но никога досега не ги бях виждала. Валенс се появи зад мен, а мъжете повториха поздравите си с гръмки, жизнерадостни гласове, които нямаха нищо общо със страховитите им, властни фигури.
„Алфа! Луна!“, отекна гласът на най-едрият мъж в групата, след което той пристъпи напред и аз инстинктивно отстъпих назад, облягайки се на Валенс. „Една прегръдка?“, попи
















