– Престани да ме следваш! – Селест, ще спреш ли за минута? – Продължих да я следвам. – Трябва да поговорим, моля те. – Не мога да говоря с теб, нали? Не искам случайно да вдигна ръка на Луната и да си спечеля смъртна присъда! – избухна тя и ускори крачка. Хората на улицата открито се взираха в нас, докато аз преследвах най-добрата си приятелка. От нищото се появи огромна маса и ѝ препречи пътя. Тя