Не плаках, докато седях пред убежището, а всички останали хукнаха да се скрият. Не плаках, когато Скайлар спря паническото си бягство, за да ми се изсмее в лицето. Не плаках, когато Люсиен се опита да принуди Селест да се присъедини към тях в убежището. Сдържах напиращите сълзи. Луната щеше скоро да ни удостои с присъствието си. Само Богинята знаеше какво се случва, докато седяхме навън в подножие