– Откъде идваш? – попита Люсиен, а намръщена гримаса изкриви лицето му. Ръцете му бяха здраво скръстени пред широкия му гръден кош. Погледът ми се плъзна от лицето му надолу към обувките ми, докато вълните на гнева му заплашваха да ме погребат. – Отидох да видя Алфата. – Той се изправи, докато затварях вратата зад себе си, и се облегнах на нея, когато той закрачи към мен с необуздан гняв в очите,