– С какво мога да помогна? – попитах, докато сядах на стола срещу неговия. Вместо да отговори, той заобиколи бюрото си и зарови лице във врата ми. Дъхът му гъделичкаше кожата ми, докато не замръзна. По начина, по който замръзна и бавно се отдръпна, знаех без съмнение, че е усетил миризмата на Люсиен по мен. Той се върна на мястото си без дума, а гневът се изливаше от него и изпълваше стаята. – Люс