– Идваш с нас – каза по-високият от двамата мъже. Стоеше точно до леглото ми. Към мен бяха насочени оръжия от два различни ъгъла. Едно грешно движение и щеше да е сбогом. – Наредено ми е да си стоя вкъщи. – Свих рамене. Нямаше да има грешно движение. Усещах дълбоко спокойствие в себе си и то нямаше нищо общо с краткия сън, от който току-що се бях събудила. Нямаше да има грешно движение. Почти вижд