По някакъв начин бях забравила собствения си рожден ден, което не беше толкова изненадващо, защото винаги го правех. Селест беше единственият човек, който винаги помнеше, но тази година имаше твърде много грижи на главата си. – О, не знаех, че знаеш – засмях се аз, докосвайки верижката около врата си. – Благодаря ти. – Като се обърнах към него, се надигнах на пръсти. Подпрях се с ръце на раменете