На Селест не спираше да ѝ се гади. Наложи се да спрем два пъти по пътя, за да повърне. Тенът ѝ беше станал пепеляв, а лицето ѝ бе придобило грозен зеленикав цвят.
Не бях виждала Джабари, откакто се прибрахме. Той се извини, щом влязохме в къщата. Усещах го наоколо, но не се беше доближавал до частта от къщата, в която бяхме аз и Селест.
Пратих бърз СМС на Вейлънс, за да му кажа, че сме се прибрали
















