Приятелката ми излезе от стаята си малко преди обяд. Дотогава бях изяла закуската ѝ и трябваше да приготвя нещо друго. – Добро утро – каза тя, прозявайки се. Очите ѝ бяха уморени и подпухнали, тенът ѝ – безжизнен. Беше си взела вана и се беше преоблякла в дрехите, с които беше дошла. – Утро. – Оставих чашата си с чай, поканвайки я да седне до мен. – Как си? – попитах. Тя сви рамене. – Съжалявам, ч