— Гладна ли си? — попита Валенс, когато се качихме в пентхауса. Той беше точно такъв, какъвто го оставих, преди да отида в болницата. Чувството беше толкова сюрреалистично – да знам, че някои неща остават същите, докато животът ми се беше променил завинаги. — Не — отговорих на въпроса на Валенс и си легнах. Зарових лице във възглавницата и затворих очи, блокирайки всичко. — Изгаси лампите — промър