ВАЛЕНС – Още ли продължаваме с това? – попита Зино за десети път тази сутрин. – Да, още продължаваме – озъбих се на помияра. – Тя е нашата сродна душа. Трябва да ѝ простим – обади се той, но аз го пренебрегнах. Сега, повече от всякога, исках да накарам гласа в главата си да замлъкне. Гласът в главата ми беше мой другар още от дете, растеше и се развиваше заедно с мен, докато тялото ми не стана дос