– Съжалявам. – Махнах с ръка на извиненията на Селест. Тя плачеше ли, плачеше, а аз усещах, че в сълзите ѝ имаше нещо повече, отколкото ми показваше, но скоро дойде някой да приготви банята ми. Малка омега с добри очи почука на вратата и когато отворих, тя отскочи назад. Облекчение изписа лицето ѝ, когато не видя Валенс никъде в стаята. – Алфата е страшен. О, господи. – Тя си повея с ръка. – Когат