ЛЮСИЕН Взирах се през прозореца, докато небето не потъмня, изгубен в мислите си. Толкова много неща се бяха случили за толкова кратко време и това ме накара да оценя нещата, които преди приемах за даденост. Баща ми беше изчезнал, майка ми бе в истерия, а сестра ми не ми говореше. Имаше го и проблемът със спътницата ми, която се свързваше с друг, както и това, че майка ми си събра нещата и напусна