Прекарах седмица в болницата, преди лекарят да обяви, че съм свободна да си ходя. След първите три дни вече се чувствах достатъчно добре, за да напусна болницата на глутницата, но лекарят настоя, че трябва да бъда под наблюдение, а Вейлънс го подкрепи. „Ами Бетел?“ попитах, докато една сестра ми помагаше да закопчая ципа на роклята си. Радвах се, че най-сетне се отървавам от грозната болнична нощн