Вдигнах телефона. – Луиза… – Звучах неуверено, дори на себе си. Можех да зарежа Рийс без угризения, но Луиза беше друг въпрос. Винаги се е отнасяла към мен като към семейство – понякога повече отколкото истинското ми семейство – и не можех да бъда жестока към нея. Ако се обаждаше сега, вероятно вече знаеше за раздялата. Или Рийс чудодейно се е взел в ръце и ѝ е казал, или е бил обичайният си страх