Чак когато излязох наперено от сградата, осъзнах, че може би съм била малко импулсивна. Но, мамка му, чувствах се страхотно. Бях на половината път по улицата, когато телефонът ми звънна. – Госпожо Лоран – поздрави Доминик. Физически се сепнах. Да го чуя на глас беше много по-зле, отколкото да го видя в съобщение. – Господин Евърет. – Моля ви, просто ме наричайте Дом. Исках само да ви напомня – про