Спомних си онази вечер на партито на Лоран, как той остави всичко в момента, в който трябваше да си тръгна. Той отмени цялото парти и лично ме закара до болницата. И онова палто. Беше ме обвил в него, сякаш съм нещо, което си заслужава да бъде спасено. Рис щеше да ме остави да припадна на мраморния под и да помоли някой да почисти около мен. Така че да. Аштън Лоран беше много неща. Но "просто няка