— Господине, пристигнахме — каза шофьорът. Петнадесет минути по-късно… В частната болнична стая беше тихо, ако не се смяташе бавното кап-кап-кап на системата. Аштън стоеше до леглото и наместваше одеялото върху рамото на Мирабел. Лицето ѝ беше зачервено. Косата ѝ беше залепнала за челото на влажни кичури. Той извади телефона си и направи обаждане. Ивейн Карлайл влетя почти час по-късно, задъхана,