Събудих се с лице, притиснато в нещо топло и твърдо. Отне ми секунда да осъзная, че е кожа. Мъжка кожа. Загоряла, гладка, леко солена. Повдигаща се и спускаща се в равномерен, хипнотичен ритъм. Пръстите ми се бяха впили в нечии коремни мускули. И то не меки. В стаята беше полумрак – ранен сив сутрешен полумрак – но не достатъчно тъмно, за да пропусна факта, че се бях вкопчила в Аштън като коала, а