Тя седеше, сякаш беше излята в седалката, с кръстосани крака, с непринудена поза и с лице, което беше абсурдно по начин, който ме караше да искам да изхвърля рутинната си грижа за кожата в кофата. Познавах това лице. Всички го познаваха. Тя беше Октавия – филмови награди, кампании за дизайнерски парфюми, актрисата, която можеше да плаче в близък план и да накара цялото кино да ридае. Гледах послед