Сутиенът и бикините ѝ бяха подгизнали.
Не беше добра идея да ги остави върху нея.
Мирабел се изви, когато той посегна към закопчалката на сутиена, но гласът му отново проби мъглата – тих, спокоен, близо до ухото ѝ.
„Аз съм. Аштън. Сега си в безопасност.“
Дъхът ѝ заседна и тя застина.
Той свали последните мокри парцали, подсуши я отново с кърпа и посегна към сухите дрехи.
Бяла мъжка риза и панталон
















