Един час по-късно Доминик докара едно червено Ферари. Покарах го малко. Вятър в косите, слънчеви очила, здраво стиснала волана. Дори не помнех кога за последно съм карала, едва стигнах трийсет километра в час, плъзгайки се по улицата като пенсионерка на приспивателни. Джефри се возе до мен и се усмихваше като горд инструктор по шофиране, хвърляйки комплименти, сякаш карам обиколки на Силвърстоун.