Един час по-късно Доминик докара едно червено Ферари.
Покарах го малко.
Вятър в косите, слънчеви очила, здраво стиснала волана.
Дори не помнех кога за последно съм карала, едва стигнах трийсет километра в час, плъзгайки се по улицата като пенсионерка на приспивателни.
Джефри се возе до мен и се усмихваше като горд инструктор по шофиране, хвърляйки комплименти, сякаш карам обиколки на Силвърстоун.
















