Застанах под душа като мокър геврек, надявайки се врящата вода да изгори объркването от черепа ми. Предупреждение за спойлер: не стана. Думите на Аштън продължаваха да се въртят: „Да се оженим наистина.“ Извинете? Бях ли със сътресение? Бях ли се подхлъзнала и ударила главата си и развила някакви налудности на тема секси-богат-момък? Защото доколкото си спомням, бяхме в взаимно съгласен фалшив год