Мирабел държеше подгъва на нощницата си с два пръста, стъпките ѝ бяха внимателни и безшумни. Без обувки. Само боси крака върху студен черен камък, всяка стъпка като прожектор в тъмното. Кожата ѝ изглеждаше топла на фона на този елегантен обсидиан. Бледа. Почти сияйна. Погледът на Аштън проследи извивката на прасците ѝ до задната част на бедрата, след това по-нагоре, покрай полюшването на плата. Ро