Спрях пред вратата му, поех дълбоко въздух, сякаш щях да скачам с парашут без парашут, и почуках. Няма връщане назад. Освен ако не ми се искаше да се хвърля по стълбищната клетка. Вратата се отвори почти веднага, не ми оставяйки никакво време да се паникьосам или да избягам. Ето го и него – в костюм. Истински. Не от тези, които носиш за Zoom среща или за да накараш бившата си да ревнува в I*******