Жената ме изгледа и измъкна сока от ръцете ми. - Благодаря, госпожице Ванс. - Няма проблем - казах аз, ухилвайки се, докато хващах Ивейн за ръката и я дръпнах да се отдалечим. Зад нас бърборенето замря. Ивейн изсъска: - Твоят поглед направи кожата ѝ с петдесет нюанса по-тъмна. Засмях се. - Познавам ги аз. Готови са да клюкарстват зад гърба ти, но замръзват като лед, когато ги погледнеш в очите - о