Ивейн внезапно се загледа в пода с голям интерес. В токчетата си. В петно върху килима. Във всичко, но не и в лицето ми. — Ивейн — казах аз, този път по-остро. — Ти знаеш всички клюки в града. Разказвай. Тя се сви. — Не исках да ти казвам. Мислех, че може... не знам. Да те разстрои. — Повярвай ми — казах аз. — Единственото нещо, което може да ме разстрои в момента, е да ми свърши алкохолът. Ивейн