Челюстта на Аштън се стегна толкова силно, че си помислих, че може да си счупи кътник. Едната му ръка потрепна, сякаш умираше да ме хване, но се опитваше да запази спокойствие. Втренчих се в него. Той отвърна на погледа ми. Нито един от нас не мигна. Беше мексиканска безизходица, само че никой нямаше пистолет. Светлините бяха приглушени – винаги ли бяха били толкова слаби? Неговият тъп умен дом ве