– Добре ли си?
Гласът му ме изтръгна от умствената ми спирала.
– Какво? – премигнах към него, мозъкът ми все още обработваше информацията.
Аштън ме погледна бързо отстрани. – По-рано. В болницата. Той… нарани ли те?
– Имаш предвид Рис? – попитах. – Не.
Технически погледнато, беше вярно.
Но не защото не се опита.
Рис на практика живееше във фитнеса, вероятно имаше протеинови шейкове вместо кръв. Ак
















