Ръката на Аштън се движеше бавно и внимателно по гърба ми и след няколко минути, които ми се сториха като двадесет, гръбнакът ми най-накрая спря да се опитва да се изхвърли навън. Странен детайл, който забелязах, но ми хареса колко мека беше ризата му. И как миришеше – чисто, скъпо, с лек дървесен нюанс, който ме успокояваше, без да се натрапва. Хареса ми. И започваше да ми харесва и прегръдката.