Но вместо да хвърли юмрук, Рис пое дълбоко въздух и каза: „Трябва да поговорим.“ Отпуснах се съвсем леко и се тръснах на една пейка в чакалнята. Нямаше да ходя никъде, докато леля Луиза не излезе от операционната. Ако Рис искаше да говори, можеше да започва. Бях напълно готова да игнорирам всяка сричка. Той седна до мен и понижи глас. „Трябва да… направиш нещо за мен.“ Държах очите си приковани къ