Пристъпих към нея, внимателно хванах ръката ѝ и ѝ помогнах да седне. – Лельо Луиза, дойдох днес, защото… става въпрос за годежа. Лицето ѝ не се промени особено, но аз го наблюдавах като ястреб, готова да извикам линейка, ако кръвното ѝ отново се покачи. Луиза въздъхна. – Просто кажи каквото имаш да казваш. Не се притеснявай, този път няма да реагирам прекалено. Седнахме. Плъзнах кутията по масичка