Вайлет Вървяхме от цяла вечност, или поне така се усещаше, макар че бяха минали едва двайсет минути. Никой не говореше, тишината ме убиваше, краката ми бяха изтръпнали, а и не виждах нищо. Единственото, което чувах, беше звукът от стъпките ни върху нападалите листа. Кутията трябваше да бъде доставена чак отвъд реката, а не ни беше позволено да се преобразяваме, освен ако не ни грозеше опасност. Ня