Вайълет Пътуването беше тихо. Очите на Кайлън стояха върху пътя напред, без дори да поглеждат в моята посока, докато аз се размърдвах на седалката си, играейки си с подгъва на ризата си, опитвайки се да измисля нещо за казване. – Та, чудя се... – започнах. Този път Кайлън ме погледна за кратко, повдигайки вежда. – Как е моята малка приятелка? – попитах, опипвайки почвата, както често правех с него