Вайълет С треперещи ръце стоях в огромната зала заедно с Дилън и Тринити, докато чакахме родителите си. Помещението бе препълнено с ученици, които се събираха отново със семействата си, получаваха топли прегръдки, а смехът им изпълваше въздуха. Не знаех какво точно да чувствам. Беше странно да гледам хора, имащи нормални връзки със семействата си, докато при мен се случваше... каквото там, по дяво