Кайлън Борех се с болката, влачейки крака към вратата. Не ме беше грижа нито за болката, нито за вечерния час — знаех само едно. Болката не беше моя, беше нейна — и трябваше да я намеря. Въздухът навън беше леден, когато напуснах сградата и се насочих към залата на Луната. Главата ми все още пулсираше, но потиснах усещането и се съсредоточих изцяло върху намирането ѝ — на Кученцето. Междувременно