Вайълет Присвих очи, за да видя по-добре, докато възрастен, нисък мъж се ътътри в залата, подпирайки се на дървен бастун. Устните му се разтегнаха в усмивка, очите му се заключиха върху мен. – Не толкова бързо, сър – извика женски глас зад него, опитвайки се да навакса с крачките му. Приличаше на някакъв асистент. – Млъкни – каза мъжът, отпращайки я с махване на ръка, докато се мъчеше да върви към