Вайълет Замръзнах, а сърцето ми блъскаше толкова силно, че едва можех да мисля трезво. Част от мен знаеше точно за какво щях да съжалявам, защото бе същото, за което и той би съжалявал – и нямаше начин да пресека тази линия. Нима да отстъпя не означаваше да го оставя да победи, след като ме бе унижавал многократно? „Направи го“ – чух шепот от дълбините си и знаех, че това е Лумия, която ме насърча